12- та Международна конференция на асоциацията на цвета

„12- та Международна конференция на асоциацията на цвета“, “AIC”, „Да съживиш цвета“, 8-12, 07, 2013. nEWCASTLE UPON TYNE, UK.

Download PDF Presentation

Медеа Ж. Янкова

Научен ръководител: Доц., Д-р. Аделина С. Попнеделева

 

Темата на доклада засяга цвета в изкуството, в текстилното изкуство, живописта и връзката по между им.

През 2013г. е проведен международен конгрес, организиран от световната група на цвета „AIC“, в Гр. Newcastle upon Tyne, UK, която разглежда цвета във всичките му възможни направления. Представени са доклади на теми: цветът в изкуството, цвят и храна, цвят и благополучие, естетика на цвета, ергономичност на цвета, технология на цвета, цветът в архитектурата, цветът във фотографията, цветът в културата и тн. Целта на конференцията е да разпространи новите научни открития в сферата на цвета, които биха могли да променят стандартните разбирания и правила за него. Международния конгрес на групата на цвета „AIC“ се провежда на всеки 4 г. и е единствената световна конференция на цвета, която засяга всичките му проявления. Това събитие предоставя форум, в който заедно специалисти по цвета, изследователи, академици, дизайнери, експерти по осветлението и бизнес лидери от цял свят са събрани с цел споделяне на идеи, взаимодействие и усвояване на нови тенденции в съответните им полета на изследване и работа.

Създадена през 1940г. като част от института по физика (IoP) новата група на цвета се състои най- вече от учени. Постепенно групата на цвета на IoP започва да разширява и разпространява интересите си. През 1950г. се отделя от IoP и добавя наставката (GB) за да се различи от останалите групи на цвета по Света. От създаването си, предназначението на групата „цвят“ е да разпространява изследването за цвета във всичките му възможни аспекти, да разпространи цветознанието и да осигури възможности за всички, които са заинтересовани от различните аспекти на цвета, да се срещнат и обменят идеи и прозрения.

Цветът било то в научна, медицинска, дизайнерска, художествена и др. насоки е актуална тема в живота на човека. Той е силно средство за комуникация и предлага широк диапазон на боравене в различни професионални полета. За цвета в художествения текстил и връзката между художествения текстил и живописта, може да се намерят интересни материали и да се направят нови открития, които да променят начина на възприемане както на художествения текстил, така и на цвета в него.

В доклада са включени теми от конференцията, които се доближават и допринасят към темата на дисертационния труд: „Цветът в текстилното изкуство. 1960г.- до днес. Автори“. Десетте доклада, които са избрани, синтезирани и анализирани в този доклад, съдържат полезна и интересна нова информация, която може да се използва за нови творчески идеи в областта на изкуството и по- точно в областта на художествения текстил и живопистта, както и връзката им по между им. Темите засягат: вътрешното възприятие на цвета, емоционалното възприятие на цвета, цветът в концептуалното изкуство, цветът в дигиталния свят, цветните теории, цветът в килимената индустрия, цветът като вдъхновение и креативност за един артист, цветът като явление и феномен за художника и технологията, цвета и абстракцията в съвременната архикетура и връзката по между им, едновременните цветни контрасти и художествената работа. Селектираните доклади предоставят нова информация и открития в областта на цвета, засягащ различни художествени области, като предлагат нова провокация за креативността на артиста. Те поставят под въпрос външното възприемане на цвета, теориите на цвета, цвета като средство на език и влияние.

В доклада „Въображение, халюцинация, поглед, сънища и опиати- Възприемане на цвета без външни визуални стимули“ на Leonhard Oberascher се излага тезата, че цвета няма как да бъде възприеман само от външния свят. Съществува и вътрешно възприятие на цвета, чрез халюцинации (под въздействието на дроги или опиати), сънища, различни религиозни и медитативни транс състояния, различни психически състояния и различни физически методи (като притискане на очите или преминаване на електрически вълни през главата на човек). Целта на доклада е да докаже, че съществува вътрешно възприятие на цветовете. Дава различни примери като доказателства: „Въпросът дали виждаме или не цветове в сънищата е спорен. (…) Schwitzgebel (2002) бележи, че научния възглед върху въздействието на цвета в сънищата се променя до известна степен през 1960г. Изследванията преди 1960г. обикновено заключават, че сънищата са преди всичко черно-бяло явление, докато по- късните изследвания показват повишаване на броя на докладите за цветни сънища. Schwitzgebel вижда една възможна причина за тази промяна в историята, със създаването и разпространяването на черно- бялата телевизия и филм, и по- късно цветните такива. Основен проблем в изследването на сънищата до днес е това, че сънните картини не могат моментално да бъдат записани, а само ретроспективата от тях- вероятно много разрушени и съкратени- разкази от сънуващите“ [1].

Цветните халюцинации, които са плод на употребата на различни видове опиати и дроги: „Също така много психоактивни растения и субстанции могат да предизвикат визуални халюцинации (Ratsch 2004). Както много доклади доказват- някой халюциногенни субстанции на пример (мескалин, псилоцибин, LSD) изглежда провокират нервни процеси, които предизвикват интензивни вътрешни цветни възприятия. (…) В контраст със сънищата, обектите на наблюдение с халюцинации, които са с наркотично предизвикани реакции са в (общо) будно състояние, следователно могат да описват директно техните визуални преживявания. Прецизно словестно описание на цветовите впечатления е трудно да се направи, дори и в нормални условия и визуално сравнение на еднакво контрастни цветове (на пример използвайки атлас на цветовете) по време на халюцинация е невъзможно“ [2].

Има различни разработки на видове машини, които могат да „снимат“ човешките сънища и въображение- „Невроснимането (neuroimaging), който отваря нови възможности, за използване на конкретна база данни, чрез които да се провери субективното интерпретиране и визуализация. Според някой учени, може би скоро ще бъде възможно с помощта на fMRI (функционално магнитно резонансно снимане), да се „прочетат“ умствените снимки, директно от мозъка“ [3].

Резултатите в изследванията на този доклад доказват, че съществува освен външно, а и вътрешно възприятие на цвета. Науката има още много път да извърви докато усъвършенства средствата за изследване на тези вътрешни цветни възприятия, но факта, че е доказано, че ги има, може да промени традиционното възприемане на цвета и да постави старт на нови открития.

В доклада „Концептуалното изкуство и освобождението на цвета“ на Paul Green- Armytage, цвета се разглежда, като език на концептуалното изкуство. Цветът, който постепенно през 20в. е освободен от формата, традиционния символизъм и предназначения и е оставен да бъде нищо друго, но себе си. „Пренасочвайки акцента от формата като цел, към формата като резултат от работата върху дадена идея, концептуалните артисти отъпкват пътя за освобождаването на цвета от неговите традиционни роли в определението, символизма и изразяването. Цветовете са пуснати на свобода, за да бъдат нищо друго, но себе си- само цветове“ [4]. „Ludwig Mies van der Rohe (1947) в една от неговите „Афоризми на архитектурата и формата“ твърди, че „формата не е целта на нашата работа, ами само резултата… формата като цел е формализъм; и това ние отхвърляме“.“ [5].

Авторът на доклада цели да изложи своя идея за цвета в концептуалното изкуство, базирайки се на предишни творчески открития на други концептуални артисти като: Gerhard Richter и Damien Hirst, Sol LeWitt, Sine MacPherson и др. „LeWitt е един от художниците представен на изложбата „Цветна таблица“- „Пресъздаване на цвета от 1950г. до днес“, състояла се в музея за модерно изкуство, Ню Йорк, през 2008г. Кураторката Ann Temkin забелязвайки, че много артисти обръщат гръб на традиционните цветни теории, е провокирана да пита следния въпрос: „Какво обяснява цвета, след цветната теория?“ (Temkin 2008: 8). (…) Най- ранната работа в изложбата е живописната картина „Tu m’“ на Марсел Дюшан (неговата последна картина) през 1918г.; най- късната е „Цвят“ на Coty Arcangel (2005). За работата „Цвят“ е използван проектор и променливи цветни комбинации, които се контролират от компютърна програма. Всичкото което Arcangel е направил е да напише компютърната програма- перфектен пример за идея превръщаща се в „машина, създаваща изкуство“. Между останалите артисти представени в изложбата “Цветна таблица” са имена като Gerhard Richter и Damien Hirst“ [6].

Цветната таблица или решетка, като живописно решение, освобождава цвета от неговите традиционни функции. „Това са единствените картини, които не разказват история… Те са просто там, чисти визуални обекти.“ Gerhard Richter, (Pelzer 2008: 127)“ [7]. Damien Hirst с точковата живопис и Gerhard Richter с цветните решетки, показват, че живописта може да бъде цветна игра, която могат да я играят и хора, които не са артисти. От там следват художници като Sine MacPherson с работата „Акулови цветове“ и автора на този доклад Paul Green- Armytage с идеите си за „демократично изкуство“ [8] и „хромограми“ [9].

Авторът на доклада показва, като резултат, че една живописна картина може да е процес на създаване от много хора по едно и също време. Тя не разказва и може постоянно да се променя. Може да борави с букви и цифри чрез цвета, който е нейното главно изразно средство, с което може да пише дори и изречения.

Живопистта в съвременното изкуство е много повече концептуално понятие на цветовете, от колкото репрезентативно изкуство.

В доклада „Цветът в името на емоциите“ на Daine Humphrey, Monica Rivas, Connie Hersen, цвета се разглежда, като средство на разпознаване и изразяване на дадена емоция. Целта е да се докаже, че чрез цветовете, човек може да изрази емоционалното си състояние в даден момент. Направени са редица експерименти, в един от които участват хора от всички възрасти, равен брой мъже и жени. Резултатите на експеримента показват, че определени цветове отговарят за определени емоционални състояния: „Червеното най- често е използвано за да изрази гняв, любов и срам. Оранжевото е типично използвано за изненада и гордост. Жълтото обикновено изразява щастие или гордост. Зеленото е използвано за отвращение, синьото за тъга и безразличие, лилавото за безразличие и вина и черното е използвано за да изрази страх. Тези резултати са установени от абстрактни рисунки, живопис, посочване на цвят, рисунки на емоционални ситуации и книги за оцветяване използвайки животински и човешки „характери“. Последно са използвани книги за оцветяване, за да се изобразят емоционални ситуации в които и двата обекта: „героя“ и „причинителя“ (виж Parkinson, 1996) на всяка емоция са изобразени в рисунки на гняв, изненада, щастие, отвращение, тъга, страх, любов, срам, гордост, вина и безразличие. В повечето книги за оцветяване облеклото и частите на тялото показват експресивна употреба на цвят, докато по- често фоновете не са оцветени“ [10].

Резултатите на доклада след направените експерименти и анализираните резултати от тях със специална компютърна техника, показват, че повечето хора имат сходни цветови асоциации, които са заложени в паметта от детските години „природно предубедени асоциации“[11]. Изследването на цветовите асоциации може да доведе до интересни заключения и нови открития в областта на психическото възприемане на цвета и неговото влияние върху емоциите и изразяването посредством него.

В доклада „Живописвайки пиксела: Как дигиталната медиа се променя, как цвета е използван в изкуството“, Rachel Sharp излага идеята, че дигиталните технологии навлизат все по- дълбоко в света на изкуството. Живопистта от техника боравеща с пигменти, бои и четки, се превръща в дигитална такава. Целта на доклада е да покаже, че дигиталната техника, може да предложи едно ново поле на художествена изява и концепт. Всичко се свива до инсталирането на програмата в таблета, чрез която можеш да създадеш всякакви живописни ефекти в дигиталната си картина. Tук не участваш само ти, има изготвени шаблони и шарки, които можеш да използваш за по- голямо богатство на творбата си. „В този смисъл дигиталната сфера е като тъкан, която е работа на неизброимо много дизайнери.“ (Rachel Sharp). Все повече съвременни живописци се насочват към дигиталната медиа, като нов метод за живопис.

Авторката на този доклад представя част от дисертационния си труд в, който изследва навлизането на дигиталното влияние у съвременните живописци, разглеждайки изложби във Великобритания и Америка. В доклада са дадени примери с няколко артисти, които използват дигиталната живопис по различни начини. Една от тях е Andrea Chaplin, живописка работеща в Ню Йорк. Нейната идея е събиране на различни картини и снимки от интернет и преобразяването им в картина- колаж чрез дигитална намеса. „Създаването на смисъл от различните снимки е познато като опит действие днес, било то с търсене на такива от многобройни уеб- сайтове или използването на няколко инструмента заедно на десктопа“. Rachel Sharp

Joy Garnett пресъздава сложни войнишки цветове в нейната дигитална живопис, композирани в образите на експлозий. „Интереса в комбинацията между насилие и вибрация, рефлектира в нейните асоциаций в работите й с апокалиптична грандиозност “, „Дигиталната медиа акцентира систематично приближаване към цвета, който живее в живопистта“ (Rachel Sharp).

„Цветът е недостижима конструкция в мозъка, а не физическо качество на обектите. Целта е да се демонстрира, че цвета притежава сила да интерпретира значението, което е неограничено от снимката“ (Mike Nemire). В картините на Mike Nemire се вижда както дематериализацията на цвета и материята чрез дигиталната медиа, така и наличието на релеф по картинната повърхност, което говори за допир на ръка към този процес. Това е комбинация между дигиталното и ръчното, не материалното и материалното.

Картините на Rachel Sharp са портрети на хора, създадени от хиляди снимки на портрети на други хора от фейсбук, в комбинация с използването на бои в следващ етап. Това е палитрата, която тя е избрала за своята живопис. От една страна дематериализацията на дигиталната снимка, от друга страна, отежняването на образа с материална субстанция- боя, която превръща дигиталния образ в материален обект.

Резултатите на доклада показват, че все повече артисти използват дигиталната техника, за създаване на художествените си произведения. Те им носят нови концептуални идеи. В заключение авторката изразява мисълта, че „творческата събирателна сила между материалните процеси и виртуалните е напълно чиста“. За нея дигиталната медиа е още един вид инструмент за творчески израз.

Доклада „Цветната теория като тема на изкуството“ на Paul Green- Armytage, изследва идеята за живописните картини, като не случайна комбинация от цветове. Комбинацията от цветни линии и петна в една картина е по-важна от самата тема на картината. Докладът се концентрира върху три основни точки на цветната теория: подредбата на цвета, смесването на цвета, смесване на цвета и възприятието на цветния феномен. Paul Green- Armytage създава цветни диаграми в, които включва работи на артисти, служещи, като примери за цветни теории. Тези диаграми освен като помощни учебни средства за студенти по изкуствата, могат да се гледат и като произведения на изкуството, сами по себе си.

Резултатите показват, че художника както може да използва логиката на цветна теория, така и може да избяга съзнателно от нея, за да създаде нова такава. В съвременното изкуство, е въпрос на личен избор дали артиста ще се придържа към някоя цветна теория и нейните правила, или не. Концептуалната живопис се е превърнала в поле на търсене на нови цветови възприятия, които да бъдат вдъхновение за нови истини и правила.

Следващия доклад е „Приложението на теорията на Кubelka-Мunk за цвета на килима“ на Tanja Klietzing, Jacqueline Lemm, Gunnar Seide, Thomas Gries, Christian Goetz, Jens- Christian Winkler, Ernst Schroder, Uwe Heitmann. Предвид, че до тук е обръщано повече внимание на цвета, който зависи от дължината на нишката. В този доклад се обяснява приложението на теорията за цвета на килима, на Kubelka- Мunk. В персийските килими, цвета зависи от напречния разрез на нишката. Този факт е важен за сегашната индустрия. “ В Германия SME (Small and Medim Enterprise) в сектора за килими, са специализирани върху висококачествени продукти, за офиси и зали. В последните 10г. големи прозорци и стъклени фасади, са често използвани в новите сгради, така, че влиянието на светлината върху килимите, сега трябва да се има предвид. Единия начин да се направи цвета на килима, по- устойчив към светлина е употребата на въртеливо обагрена нишка“ [11].

Докладът представя няколко изследвания и различни експерименти с багрила за килими с къси нишки. Целта е да се докаже и онагледи необходимостта на разработка на багрила, които ще са по- ефикасни за бъдещите нужди в съвременната архитектура и интериорен дизайн. Съчетанието между креативна мисъл и нова технология, ще даде положителни резултати за производството на пазара.

Следващия доклад е „Цветен живот“ на Ptolemy Mann. През 2011г. юли артистката почва да пише блог под заглавието „Важният цвят“. Той става платформа за нейните мисли и чувства, за всички неща свързани с цвета. След 20г. работа с цвят по различни начини, всеки ден, тя намира, че няма правила или формули в, които цвета може да бъде определен. Цветът за нея е интуитивен, емоционален, сложен, интелигентен, изненадващ, случаен и невъзможен да бъде категоризиран, колкото и да се опитваме.

В този доклад, тя представя цвета в понятията на скала и материали. Телескопски преговор на нейният начин на използване на цвета от ръчно обагрените нишки за уникатна тъкана художествена работа, до фасадата на NHS болница. Тя също така набляга специално върху цветната теория на Bauhaus, която посочва всичко което тя знае за цвета. Обличайки цвета, ходейки по него, гледайки го на стената, усещайки го; цветът е на всякъде и всичко и там има истинско изкуство, което да го разбира. Важността на цвета е могъща, той има голямо влияние върху нашия всекидневен живот, дори повече от колкото можем да го осъзнаем. Доклада е бърз визуален галоп през архитектурата, изкуството, дизайна и занаята, видяни през очите на артистката, през нейните художествени работи и калейдоскопска философия.

Ptolemy Mann e тъкачка, художнича и архитектурен дизайнер. Докладът ѝ съдържа експресивно усещане за цвета, което е ценно за артистите, които се стремят да научат повече за начина по, който един художник може да бъде вдъхновен от цвета, както и да го възприема и прилага в изкуството си.

В доклада „Разговори с един артист“ на Roy S. Berns, е засегната темата за цвета и художника. Как може да се създадат лесни начини за цветно обучение на студенти и дали метамеричното съвпадение може да се избегне при живописците. „Науката за цвета изисква знания по химия, физика, психология, математика, статистика, инженерство и компютърна наука: истинския интердисциплинарен опит. Много колеги- учени по цвета са приложни учени, използващи тяхното знание, за да развиват цветната технология напред. Страстта на автора на този доклад е да използва науката за цвета, за да подобри начина, по който едно произведение на изкуството е създадено, съхранявано, показано, репродуцирано и документирано. Цветните системи дълго са били популярен инструмент за общуване. Те също могат да бъдат използвани за да помогнат да се научи как да се постигат визуални ефекти като сенки, светлосенки и атмосферни ефекти. Разбирането дали синьото и жълтото се смесват за да създадат зелено или маслинено, може да помогне на живописеца да избере по- подходящата палитра“ [12]. Целта е да се онагледят различни видове цветни схеми, които биха могли да бъдат от полза за артистите занимващи се с цвят в дигиталната и традиционната сфера на живопистта. Показани са многобройни експерименти с различни цветови гами в, които светлината, дълбочината и яркостта на цвета са дискутирани и градирани като явления.

Резултатите показват, че да се спазват дословно цветните схеми, за да се избегне грешка е сложно. Но въпреки това, тези схеми биха били полезни за студентите, които учат живопис. Чрез поставянето на цвета в схема, изследващия разбира, колко безкрайна тема, той може да бъде. В разбирането на цвета е включена математика, физика, химия, психология, също така и вдъхновение.

Следващия доклад е „Цветът и творческия процес в съвременните практики: Свързване на картинния и архитектоничния език чрез цветните взаимоотношения“ на Anna Pais Oliveira. Авторката на доклада е живописка, която показва връзката между цвета и пространството с картината и архитектурата. „Също така усвояването на архитектоничния език от живопистта, авторката е заинтересована от разрастването на живопистта в реалното пространство, което предизвиква нови мисли за връзката между цвета и пространството и между наблюдателя и възприетата работа, връзка която може да бъде повече физическа и интерактивна“ [13].

Целта на доклада е да покаже взаимоотношението между картината и архитектурата чрез експерименти, включващи създаването на живописни картинни обекти, които имат визуална връзка с архитектурното пространство, в което са ситуирани, а и самите те създават такова. Взаимоотношението между архитектура, картина и цвят е реално и може да бъде възприето от наблюдателя в даденото архитектурно пространство.

Метода, чрез който артистката търси отговорите си относно цвета, е интуитивен и практически. „(…) колко количество от прагматичното знание и интуицията се съдържат в артистичното решение? Josef Albers защитава, че развитието на цветната чувствителност се увеличава чрез опита (Albers 1976: 1)” [14]. Балансът между интуиция, опит и знаение, дава добрия резултат при боравене с цветовете.

Картинните обекти са сглобки от цветове. Създадени директно в архитектурните пространства, където е тяхното реално местоположение. Те взаимодействат с архитектурата, чрез езика на цвета и рисунката. Картините показват как едно архитектурно пространство може да е построено от цветове. Те са архитектурни проекти за къщи или квартали, в които цвета и неговите взаимовръзки са основния градивен елемент. Серията картини е наименована: „Houses, several corners of the world“. Всеки обект е автономен, но цялата серия представлява фриз от 24 метрова цветна линия от картини, закачени една до друга. Следващия проект „Квартал“ развива картинните обекти в триизмерно пространствени такива. Те са съставени от двуизмерни плоскости, които са ситуирани в пространството, далеч от стената. Крайната фаза на проекта е представяне на изложба с двуизмерните и триизмерните картинни обекти. Така се постига цялостно усещане на връзката между цвят, картина и архитектурно пространство. „Повечето текстови материали за цвета „са създадени по време и чрез практика„ (Batchelor 2008: 5)“ [15].

Като резултат и заключение, доклада доказва, че цвета е важен за архитектурното пространство. Има реална връзка между картина- пространство- архитектура, която дава интересни нови решения за архитектурата представена като триизмерна- живописна- абстрактна картина.

В доклада „Създаване на художествено произведение с едновременни контрасти“ на Ailin Chen, Eric Dinet, Jon Yngve Hardeberg се онагледява създаването на художествена работа чрез еднакви контрасти. „Проектът обяснен в този доклад си е поставил за цел да илюстрира феномена на едновременните контрасти в произведението на изкуството. Художествената работа е направена от “gomito pasta” и хартия Canson, от различни цветове, за да пресъздаде възприятието на малки изобразяващи елементи (пиксели), на различни оцветени фонове. Два цвята един до друг взаимодействат заедно и съответно променят възприятието ни за цветовете. Ефекта на това взаимодействие, основно е наречен еднакъв контраст. Цветовете във физическо и колориметрично отношение не се променят: само човешкото възприятие към тях се променя“ [16]. Еднаквите контрасти имат вариации и различни оптични ефекти.

В доклада са посочени различни теории на едновременния контраст, както и различни видове едновременен контраст. „(…) Hunt Effect, където цветността или цвета на постоянно хроматичния цвят, се увеличава, когато осветлението се увеличава (Ohta and Robertson 1997; Fairchild 2005); Helson- Judd Effeсt, който се появява когато постоянен монохроматичен цвят, в сивата гама е осветен от цветна светлина, и дава резултат върху нюанса на светлостта, взета от светло сивото, докато сложния цвят е взет от тъмно сивото (ibid); Crispening Effect, който се причислява към различното светлинно възприятие на скалирани части, произведени от променящия се фон (Logvinenko 2002)“ [17]. Направени са опити и картина в стил Pop Art- Andy Worhol с едновременни контрасти, с цел да се анализират цветните оптични ефекти.

Резултатите на доклада показват, че човек възприема субективно цветовете при едновременен контраст. В този случай , голяма роля играе светлината и фона, на който са представени определените цветове. Комбинацията от два или повече цвята и фон с едновременен контраст, създава допълнителни цветни възприятия, видяни от човешкото око като нови цветове. Взаимодействието между цветовете е тема, която винаги е засягала живописците. Чрез опознаването на видовете цветни оптични ефекти, артистът увеличава възможностите си за цветно изразяване.

До тук представените доклади, показаха, че темата за цвета е с голямо бъдеще, в смисъла на нови научни открития и разработки във всички възможни професионални области. Той е на всякъде в живота на човек. Може да влияе по всеки един начин, психологически, емоционален, музикален и дори скулптурен. Цветът е едно от съвременните изразни средства на концептуалното изкуство и живописта. Медитативен и завладяващ, той може да бъде език за художествена работа, дизайн и тн. Художниците живописци от векове използват цвета като главно изразно средство. Създават теории и различни трактати за цвета с цел записване на откритията им, за едно по- нататъшно развитие. Колкото повече човек работи с цвета, толкова повече навлиза в безкрайната му вселена и го осъзнава като материя. „Винаги съм бил колорист. Имам предвид, че просто движа цвета наоколо, сам по себе си. Така, че от там тръгна точковата живопис… Изведнъж получих това което исках. Беше начин на намиране на удоволствието от цвета.„ [18].

 

 

Библиография:

“AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Book of Abstracts. Ed. MacDonald Lindsay, Westland Stephen, Wuerger Sophie. Great Britain. The Colour Group, 2013. 278 p.

“AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceeding Volume 1. Ed. MacDonald Lindsay, Westland Stephen, Wuerger Sophie. Great Britain. The Colour Group, 2013. 340 p.

“AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceeding Volume 2. Ed. MacDonald Lindsay, Westland Stephen, Wuerger Sophie. Great Britain. The Colour Group, 2013. 412 p.

“AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceeding Volume 3. Ed. MacDonald Lindsay, Westland Stephen, Wuerger Sophie. Great Britain. The Colour Group, 2013. 558 p.

“AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceeding Volume 4. Ed. MacDonald Lindsay, Westland Stephen, Wuerger Sophie. Great Britain. The Colour Group, 2013. 524 p.

[i] Списък на цитатите:

  1. Oberascher, Leonhard. „Imagination, Hallucination, Visions, Dreams and Drugs- Perception of Colour without External Visual Stimuli“. “AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceedings Volume 1. 2013. p. 23, p. 24.
  2. Oberascher, Leonhard. „Imagination, Hallucination, Visions, Dreams and Drugs- Perception of Colour without External Visual Stimuli“. “AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceedings Volume 1. 2013. p. 24.
  3. Oberascher, Leonhard. „Imagination, Hallucination, Visions, Dreams and Drugs- Perception of Colour without External Visual Stimuli“. “AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceedings Volume 1. 2013. p. 24.
  4. 4. Green- Armytage, Paul. „Conceptual Art and the Liberation of Colour“. “AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceedings Volume 1. 2013. p. 31.
  5. Green- Armytage, Paul. „Conceptual Art and the Liberation of Colour“. “AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceedings Volume 1. 2013. p. 31.
  6. Green- Armytage, Paul. „Conceptual Art and the Liberation of Colour“. “AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceedings Volume 1. 2013. p. 32.
  7. Green- Armytage, Paul. „Conceptual Art and the Liberation of Colour“. “AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceedings Volume 1. 2013. p. 32.
  8. Green- Armytage, Paul. „Conceptual Art and the Liberation of Colour“. “AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceedings Volume 1. 2013. p. 33.
  9. Green- Armytage, Paul. „Conceptual Art and the Liberation of Colour“. “AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceedings Volume 1. 2013. p. 33.
  10. Humphrey, Daine. Rivas, Monica. Hersen, Connie. „Colour in the Cause of Emotion“. “AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceedings Volume 1. 2013. p. 75.
  11. Klietzing, Tanja. Lemm, Jacqueline. Seide, Gunnar. Gries, Thomas. Goetz, Christian. Winkler, Jens- Christian. Schroder, Ernst. Heitmann, Uwe. „Application of Kubelka- Munk- Theory on Carpet Colour“, “AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceedings Volume 3. 2013. p. 265.
  12. Berns, Roy S. „Conversations with an Artist“. “AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceedings Volume 2. 2013. p. 347.
  13. Pais Oliveira, Anna. „Colour and the Creative Process in Contemporary Practices: Connecting Pictorial and Architectonic Languages through Chromatic Relations“. “AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceedings Volume 2. 2013. p. 149.
  14. 15. Pais Oliveira, Anna. „Colour and the Creative Process in Contemporary Practices: Connecting Pictorial and Architectonic Languages through Chromatic Relations“. “AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceedings Volume 2. 2013. p. 151.
  15. Chen, Ailin. Dinet, Eric. Hardeberg, Jon Yngve. „The Creation of an Artwork with Simultaneous Contrast“. “AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceedings Volume 4. 2013. p. 267.
  16. Chen, Ailin. Dinet, Eric. Hardeberg, Jon Yngve. „The Creation of an Artwork with Simultaneous Contrast“. “AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceedings Volume 4. 2013. p. 267.
  17. Hirst, Damien. Gagosian Gallery 2012. Green- Armytage, Paul. „Conceptual Art and the Liberation of Colour“. “AIC 2013, Bringing Colour to Life”. “12th Congress of the International Colour Association 8- 12 July, 2013, Newcastle upon Tyne, UK”. Proceedings Volume 1. 2013. p. 32 .