Анотация на докторант Медеа Желева Янкова

АНОТАЦИЯ

На докторант

Медеа Желева Янкова

Наименование на научната специалност: „Изкуствознание и изобразително изкуство”, научно звено „Текстил – изкуство и дизайн” към ФПИ на НХА

Download PDF Presentation

Тема: „14-то международно триенале на художествената тъкан”. „Триенале на младите в текстилното изкуство”. Гр. Лодз, Полша, 06.05.2013г. – 03.11.2013г.

 

Научен ръководител

Доц. Д-р. Аделина Станчева Попнеделева

 

„14-ТО МЕЖДУНАРОДНО ТРИЕНАЛЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ТЪКАН”. „ТРИЕНАЛЕ НА МЛАДИТЕ В ТЕКСТИЛНОТО ИЗКУСТВО”. ГР. ЛОДЗ, ПОЛША, 06.05.2013Г. – 03.11.2013Г.

 

На 06.05.2013г. в Полша, гр. Лодз се състояха откриванията на „14-тото международно триенале на художествената тъкан” и първото „Триенале на младите в текстилното изкуство”, проведени в превърнатата в текстилен музей сграда „Бялата фабрика”, основана от Лудвик Гейер през 1835 – 1839 г. Паралелното провеждане на двете събития дава възможност за съпоставка между творческите идеи и възгледи на различните поколения.

Личните сравнения и разсъждения са направени въз основа на избрани произведения от двете триеналета, които са документирани със снимков материал и са полезен обект за изследване.

„14-тото международно триенале на художествената тъкан” е разположено на три етажа, които са разпределени тематично: на първи етаж са изложени класически двуизмерни тъкани; на втори етаж са изложени тъкани с пространствено въздействие; на трети етаж са селектирани тъкани с пространствено-пластичен и инсталационен характер.

Авторите са заложили на материала и прецизното изпълнение на техниката.

Двуизмерните тъкани, изпълнени в класическа гладка техника, са 18 на брой. Сюжетите на тъканите са различни. Една от тях, свързана с идеята за цвета, е на Дан Женг – „Червено и синьо”. Червените и сините нюанси незабележимо се сливат един в друг и създават едновременно драматично и поетично усещане.

Друга тъкан, изпълнена в гладка техника, която има отношение към цветното изразяване, е работата на Мисао Уатанабе „Зелен пейзаж”. В нея се наблюдава комбинация, която създава дълбочина и богата нюансираност от зелени, черно-виолетови, кафяви и бели петна, преминаващи едно в друго като смело нанесени маски с четка върху платно. Изобразен е горски пейзаж.

Работата на Лизе Фролунд „Невъзможен пъзел” е голяма билатерална тъкан. Тъканта е с основа от ленени и полиестерни нишки и вътък от хартиени цветни ленти. Композицията в тъканта изобразява семейство, играещо на зелена поляна. Тъканта е разделена на пет големи части, закачени една до друга. Като във всяка от тях има фрагмент от цялата композиция. Отделните части са наредени разбъркано, поради което цялостната композиционна последователност на образите се нарушава. Ефектът е засилен и от техниката, с която е изпълнена тъканта. Представляващите вътъка хартиени цветни ленти, изграждат образа в трептящи петънца, които напомнят на живописната техника поантилизъм.

Тъканта на Михаела Мирела Григоре „Михаил”, изпълнена в гладка техника, се отличава с наситен колорит. В композицията са изобразени многобройни флорални и животински фигури, които въздействат сюрреалистично. От фигурите особено се откроява една, която прилича на тяло на светец, легнало в дъното на тъканта със затворени очи и кръстосани ръце. От тялото се извисява дърво. Задният план на тъканта е осеян с многобройни комбинации от растения и предмети.

Следващият автор, който е заложил на цветното изразяване, е Йорун Стефенсън „Кубове”. Посредством геометричните форми и цветовете се създава оптическа илюзия, характерна за течението в изкуството „Оп-арт”, и е предадено усещането за пространство и дълбочина на иначе плоската двуизмерна повърхност.

Художничката, отличена със златен медал на „14-тото международно триенале на художествената тъкан”, е Магдалена Собон за нейната творба „Марс”. Сияещият червен кръг, изграден от малки хартийки, съединени една с друга чрез ръчен шев, впечатлява с излъчването си, благодарение на осветление монтирано за целта. Поради тази техника, повърхността на кръга е със ясно изразена структура, която допълнително засилва усещането за притегляне и дълбочина. Окачена на стена и разположена в затъмнено пространство, работата изглежда свободно гравитираща.

Повечето работи в „14-тото международно триенале на художествената тъкан” са голямо форматни и са инсталирани с възможност да бъдат разглеждани от всички страни.

В работата с пластичен характер на Минг-Чи Чанг „Четейки езика” е заложено на детайлния графичен образ за сметка на цветовото въздействие. Тя е съставена от три разгърнати книги, закачени на стената на различна височина една от друга. Виждат се зашити една за друга страници, изработени от ръчна хартия. От книгите като река се стичат дълги ленти, изтъкани от хартиени и памучни нишки. Върху белите ленти се виждат черни йероглифи и музикални ноти.

Мащабната пластика на Барбара Абеле, озаглавена „Баркод”, е съставена от разноцветен, еластичен плат, декориран с вертикални цветни ивици.

„Любопитство” на Лидия Хочай е кръгова пространствена композиция от малки бели калейдоскопи, окачени с корди на височината на погледа. В тях се виждат различно композирани геометрични структури от цветни нишки. Чрез механизъм за завъртане с помощта на ръката на ноблюдателя нишките се задвижват концентрично, образувайки различни геометрични форми.

„Триеналето на младите в текстилното изкуство” също представя автори от цял свят. Разликата е, че това са студенти и току-що дипломирали се художници. В него се вижда свежият полъх на новото. В триеналето на младите артисти присъства силна провокативност и социална ангажираност.

Носител на първата награда в „Триеналето на младите в текстилното изкуство” е Любомира Абрахамова с работата си „Старата любов ръжда не хваща”, изобразяваща пластична композиция от закачени с корди близо до стената женски дрехи и аксесоари.

Висящите обекти се отличават с изящество на изработката. Създадени са от фина покрита с ръжда метална мрежа, наподобяваща структура на плат и образуваща интересни сенки върху стената зад пластичната композиция. Ръждата, с която е покрит материалът, е оранжево червена и придава на цялата работа усещането за нещо крехко и старо.

Работата на Амина Бурлою „Разглобявайки съвременното” показва експресивното вплитане на тел, плат и боя в пространствена композиция, създавайки почти музикален ритъм от образи. Създава се също усещането за живописна картина. Пространството от телени пластики, изобразяващи човешки фигури в разнообразни положения и състояния е овладяно с лекота. Работата е решена в естествените цветове на лен и памук и притежава артистично излъчване.

Текстилният асамблаж на Агнйешка Чованйец „Бъркотия” е разположен на пода на изложбената зала. В неразборията от дребни предмети се различават: кецове, гирички, козметика, тефтер, чиния, ботуши, дамска чанта и пр. Всеки от предметите е ушит от лъскав плат с металически блясък и ярки цветове – синьо, жълто, розово, виолетово, зелено, червено и оранжево, „сакрализиране“ на ежедневното.

Двуизмерната работа на Анамария Сюботару „Клетъчни структури” е композиция от седем отделни парчета плат, обработени със сито печат и бродерия , окачени на корди едно до друго близо до стената. На всяко едно има изобразена клетъчна структура, наподобяваща космически пейзаж. Използвани са различни техники и материали. Има игра с релефа и структурата. Цветовете са с наситен колорит.

Концептуалният правоъгълен обект на Йоана Кавецка „Екология” е пример за пестеливост на изразните средства. Повърхността е разположена на земята и върху нея старателно са подредени бели бобени зърна. В средата на обекта има леко нарушение на подредбата на зърната, поради покълване в следствие на системно напояване с вода. С всеки изминал ден изниква все по-ясно надписът „Екология”.

Двуизмерната работа на Моника Ковач „Lebego (Float)” е с усещане за полет. Работата е разположена на пода на изложбената зала. Тя е комбинация от огледална повърхност със структури от найлонови ленти, зашити помежду си с корда и поставени върху нея. Огледалната повърхност придава дълбочина. Прозрачните структури от найлонови ленти имат почти нематериален вид поради отраженията си в огледалната повърхност. Работата показва илюзорността на материята.

Работата на Катаржина Никйел „Следи” е съставена от две парчета синтетична материя, закачени едно зад друго. Върху всяко има принтиран черен увеличен отпечатък на човешки пръст. Цветово работата е решена в жълто, черно и бяло. Първото парче е перфорирано с неравномерно разположени малки еднакви дупки така, че през него е възможно да се види задното, второто парче. Има игра в свързването на две пространства, усложнена с цвят, рисунък и структура.

Платовете на Зенгпей Зенг „Обсадена крепост” са с психологическа насоченост и символизират човека като крепост, обсаден от мислите си. Графично решена, работата е съставена от три вертикално закачени правоъгълни парчета бял плат, върху които с безопасни черни игли са нарисувани човешки фигури в различни положения. Около човешките фигури се вижда ореол, повтарящ силуета им.

Дългият правоъгълен черен плат на Гуанру Чен с името „На път” се спуска от тавана на изложбената зала и стига до пода. Изграден от вертикално композирани и подредени в редици малки цветни правоъгълници, платът е символ на пътя, осеян с разнообразни преживявания и промени. Правоъгълниците са изградени от зашити цветни парчета плат, които образуват вълнообразни структури.

Основните разлики между главното „14-то международно триенале на художествената тъкан” и „Триеналето на младите в текстилното изкуство” са в естетическите и идейните послания.

В „14-тото международно триенале на художествената тъкан” артистите са създали съвършени като техника и изпълнение работи, залагайки предимно на формализма и репрезентативността, характерни за миналите търсения на текстилното изкуство. Усеща се улегналост в изказа и рутина. Виждат се идентични идеи и техники, допълнени от стремеж към декоративност. Творбите са оградени в ореол на отдалеченост и спокойствие.

В произведенията от „Триеналето на младите в текстилното изкуство” се усеща полъхът на новите идеи, характерни за настоящето. Авторите са социално, естетически и екологично ангажирани. Усеща се стремеж към експериментиране и търсене на нови творчески проблеми.

Младият артист не е безразличен към случващото се около него. Той иска да изяви своя глас, да покаже позицията си, да зададе въпроси.

Сравнението показва, че текстилното изкуството се променя в синхрон с времето. През 60-те години на XX-ти век то се освобождава от ограниченията да бъде само „стенна тъкан”. През XX-ти и началото на XXI-ви век ангажира вниманието на обществото с даден проблем.

Библиография

Young Textile Art Triennial – Satellite Exhibition of the 14th International Triennial of Tapestry (Catalogue). Academy of Fine Arts of Lodz. Lodz, 2013.

14th International Triennial of Tapestry “triennale Lodz 2013” (Catalogue). Ed. Norbert Zawisza. Central Museum of Textiles. Lodz, 2013.