„Нагъната повърхност”

Техника: Прозрачно фолио, стопено с пистолет с горещ въздух
Материали: Прозрачно фолио

Идеята ми възникна след едно интересно пътешествие до Хавайските острови.

Както се знае,това са вулканични острови с уникална природа,намиращи се в средата на Тихият океан.

Аз имах възможността да бъда на най- младият от тях,наречен:

“Hawai’i the Big Island”-(големият остров Хавай).

На този остров има пет вулкана, от които два са действащи.

И съответно нещото което най-много ме впечатли от самото начало,беше моментът в който видях лавата.Тя изгражда изцяло Хавайските острови.

Никога до този момент не бях виждала, стелещи се полета от катранено черна повърхност,блестяща под слънчевите лъчи.

Сякаш бях попаднала на друга планета.

По време на престоят си ,направих многобройни снимки на структурите и формите образувани по застиналите повърхности от лава.

Когато се върнах от Хавай,осъзнах ,че искам да пресъздам усещането което почувствах при вида на този особен пейзаж.

И така, реших да направя пространствена композиция от пластично нагънати повърхности, разнообразни по плътност, структури и цвят.

Чрез техниките на преплитане на текстилни нишки извън тъкачния стан изработих три плоскостни правоъгълника с еднакъв размер-

всеки по в.2/16 на ш.3м.

Въпреки, големият снимков материал на застинала лава,избрах да използвам като основна връзка на повърхностите, една и съща структурна композиция.

И за да се постигне разнообразие ,самите повърхности са третирани различно.

Първият правоъгълник е решен графично и е плътно наплетен,  вторият е цветен и третият  представлява основа с черен контур, който следва рисунката на структурата.

Тези три повърхности могат да бъдат показани по различни начини -

окачени на стена като стенни килими или окачени в пространството.  В конкретния случай бих искала да покажа тази работа като пространствена композиция, която изразява най- точно моята идея за наслагване на пластове и сила на материала, на  пресъздаването на земният простор и всеобхватност.

И за това реших да ги окача хоризонтално нагънати един до друг с леко застъпване.

По този начин ,чрез големината и структурите си  те предават това усещане за пространственост и пластичност  и за моща на природата.